БАЛКАНСКИЯТ ЕЗИКОВ СЪЮЗ И ПРОИЗХ (2023)

Страницаза прабългарите. Език, произход, история ирелигия в статии, книги и музика.

Статията е цитирана от: Георги Николов Ангелов. "ВЛИЯНИЕ НА СРЕДНОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ВЪРХУ КУЛТУРНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ВЛАШКО" :

Балкански езиков съюз (БЕС) е термин, с който се подчертават общите особености в граматиката, синтаксиса, речника и фонетиката на някои езици, говорени на Балканите, независимо, че те принадлежат към различни езикови групи на индо-европейското езиково семейство. Тук се включват най-вече български (включително т.н. “македонски” и “турлашки” диалекти), румънски (включително аромънски, меглено-румънски и истро-румънски) и албански, както и в по-слаба степен гръцки. В още по-слаба степен към БЕС се включва и сръбския език, по-специално неговия най-източен “турлашки” диалект, който всъщност се говори на територия, представлявала доскоро част от българското етническо землище. Този езиков съюз е повлиял в последствие езиците на късно дошлите на Балканите цигани (индо-ирански език) и на евреите – сефариди (езика ладино).

Независимо, че общият речников фонд за посочените езици е твърде малък, съществуват характерни общи черти в тяхната граматика, като: 1) движение към аналитизъм; 2) постпозитивен член; 3)отстраняване на инфинитива; 4) наличие на гласния звук "Ъ"; 5) образуване на категорията бъдеще време; 6) антиципация на личното местоимение;7) особенности при образуването на числителните от 10 до 100;8) синтактически и фразеологически особености.

Първият учен забелязал общите черти (балканизмите) в някои балкански езици от различни езикови групи е словенецът Jernej Kopitar в 1829 г.,но едва в първите десетилетия на XX-ти век е оформена цялостната представа за БЕС. Основен принос в това отношение иматGustav Weigand и Kristian Sandfeld-Jensen (Linguistique balkanique, 1930) и румънският краевед Alexandru Rosetti, който изковава термина БЕС (1958). Theodor Capidan е най-яростния привърженик на представата за обща езикова общност на Балканите, но не липсват и опоненти (Alexandru Graur), според които езиковите подобия на са толкова силно проявени за да се говори за “езикова балканистика”.

Причините и генераторът за поява на БЕС се дискутират отдавна и са далеч от разрешаване. Първоначално се е смятало, че е съществувал език-еталон, дал своя отпечатък върху останалите балкански езици. Времето за поява на БЕС не е точно установено. Кр. Сандфелд-Йенсен посочва, че много от общите балканизми са възникнали не по-рано от X-ти век сл.н.е., а някои особености и малко по-рано [Кr. Sandfeld. Linguistique balkanique. Probl è mes et r é sultats. Paris , 1930. с. 214-216]. Това показва, че появата на БЕС хронологически следва с три-четири века идването на протославяните на Балканския полуостров, освен това техният език първоначално не е притежавал никой от посочените по-горе “балканизми”. Той е имал инфинитив и силно развита падежна система, а определителният член му е съвсем непознат. От тук се заключава, че езикът на протославяните не е играл ролята на език-еталон, а най-вече на повлиян език при последвалото генериране на общите “балканизми” и на БЕС. Почти същото може да се каже и за античния и средновековен език на гърците, макар че той има предпозитивен определителен член.

Тъй като повечето от общите особености на езиците от БЕС не могат да бъдат намерени в славянския и гръцкия езици, най-ранните иследователи, включително Kopitar са вярвали, че тези особености са наследени от древните езици на местните траки, даки и илири, които биха могли да оформят субстрата на съвременните балкански езици. Обаче, тъй като езиците на това автохтонно население остават и досега практически непознати, не може да се твърди обосновано дали те наистина са притежавали посочените езикови особености. Поради това тази хипотеза остава в сферата на вярата.

Според хипотезата на Сандфелд-Йенсен, гръцкият език е играл ролята на език-еталон за останалите езици от БЕС[Кr. Sandfeld. Linguistique balkanique. Probl è mes et r é sultats. Paris, 1930. с. 163]. Тази авторка изхожда от предвзетата презумпция, че “гърците винаги са имали цивилизация, превъзхождаща културата на своите съседи”, поради което “гърците не могат да заимстват езикови особености от тях”, а могат само да им ги придават (?!). Тези бомбастични твърдения обаче не издържат на конкретната проверка. Така например, нито съвременния гръцки, нито античните гръцки диалекти не притежават главните особености, характерни за БЕС. В такъв случай може обосновано да се допусне, че балканизмите на съвременния гръцки могат да са иновации, заимствани от езиците на някой съсед през късновизантийския период. В същност, по отношение на най-важните езици от БЕС гръцкия език изглежда като периферен, слабо повлиян и слабо влияещ, тъй като му липсват някои важни черти на БЕС, като например постпозиционния определителен член и стремежът към аналитизъм.

Трета хипотеза за езика-еталон на БЕС изказва Georg Solta [Einführung in die Balkanlinguistik mit besonderer Berücksichtigung des Substrats und des Balkanlateinischen, 1980]. Той изхожда от друга една, на пръв поглед също “разумна” постановка, а именно че Римската империя е владеела целия Балкански полуостров и от тук, езикът на римляните и на романизираните остатъци от местно или колонизирано население би могъл да остави своя отпечатък върху всички по-късни балкански езици, включително (?!) и върху по-късно дошлите. Тази хипотеза обаче се обезмисля от факта, че твърде малко от посочените по-горе особености на БЕС могат да се намерят в латинския и другите романски езици (без румънския). Липсват доказателства, че тези особености са били развити в местния простонароден латински за малкото време на владеене на Балканите. Ако тази хипотеза е вярна, тя може да обясни появата на такива особености в “македонския” диалект на българския чрез заимстване от езика на армъните, но тя не може да обясни как тези особености са се появили в самия език на армъните!

В опит да заобиколи всички гореописани трудности, полския учен Zbigniew Gołąb частично се отказва от представата за първоначалния “език-еталон” и изказва т.н. хипотеза за “множеството източници”, от които произхождат указаните балканизми. Засега тя е най-популярна, поради липса на друга по-обоснована. Той постулира, че не всички от посочените балканизми произлизат от един единствен език-еталон, а са резултат от взаимното реципрочно въздействие на много езици. Например, смята се, че един “балканизъм” може да е заимстван от латинския, друг – от гръцкия, трети от езика на славяните! Освен това се приема, че балканското население се е местело от място на място и частично се е асимилирало от завареното население придавайки му особености на своя език. Трети фактор е знаенето на много езици от различните групи балканско население. Тази хипотеза е по-скоро израз на безсилие да се посочи истинската причина за появата на БЕС и прибягва до познатата “работеща” представа за “етническия тюрлю-гювеч”, “успешно” използван за да се унищожи наследството на прабългарите.

В същност БЕС е факт, макар че неговата поява е трудно да се обясни. Появата на БЕС е тясно свързана с формирането на основните балкански езици – български, румънски, и албански, в чийто произход също има много неясноти. Това се вижда например от начина на обяснение на няколкото десетки общи думи-изоглоси с древен произход в езика на албанците и румънците. Тъй като тези езици днес са териториално силно разделени, предполага се че в миналото те са били в пряк физически контакт помежду си. Всички разновидности на съвременния румънски език, към който спадат езикът на молдованите, езикът на власите в Сърбия (цинцарите), Македония и Гърция (куцовласи т.е. беловласи, армъни и меглени) притежават тези общи с албанците ранни изоглоси (думи-когнати). Това се тълкува като указание, че оформянето на посочените румънски диалекти е станало след езиковия контакт с протоалбанците. Територията, където проторумънците и протоалбанците са били в (евентуален) езиков контакт и са си обменили изоглоси (когнати) обаче не може точно да бъде определена поради невъзможността да се отговори на останалите исторически факти. Така, за мястото на езиковия контакт се сочи територията започваща от днешна Северна Албания (което изглежда абсурдно в очите на днешните румънски историци) и свършваща до Трансилвания (което пък изглежда невъзможно от гледна точка на яко вкоренената илирска хипотеза за автохтонен произход на албанците). Днешните румънци се смятат за “славни наследници” на римляните и представата, че те са били в началото един катун хора, мигрирал от Северна Албания към земите отвъд Дунава е унизителна за тях. От своя страна, едва ли албанците ще бъдат възхитени от твърдението, че не са илири, а чергари, дошли от Трансилвания. Изобщо, всеки народ се стреми да си "избере" славни предтечи, с изключение на българския, който мазохистично се придържа към лъжата, че предците му са Атиловите хуни.

Всичко това хвърля съмнение върху представата за пряк езиков и териториален контакт между протоалбанците и проторумънците. В такъв случай се подхвърля друга възможност, да е съществувал някакъв трети език който да е предал множество думи на тези два езика, без те да са били в непосредствен контак помежду си. Но кой е бил този трети език? Езикът на дако-мизите, траките или илирите? Те са практически непознати и тяхната намеса в случая е чиста спекулация. Освен това, от последния момент, когато се съобщава за илири и даки (I-ви век н.е.) до първия момент, когато се споменава за албанци и власи (румънци)(XI-XII-те век) се намира историческа пропаст от около 10 века. През тези 10 века на Балканите се развиват драматични събития, водещи до унищожаването или преместването на цели народи (траки, даки, илири) и тяхното заместване със съвсем други. Малко внимание се обръща например на факта, че в периода III – V –ти век, на територията на днешна Трансилвания и Унгария живеят предимно язиги, племена от сарматски произход. По-същото време, на обширната територия на съвременна Румъния и Украйна възниква племенна общност, обозначавана като Черняховска култура, която е включвала различни племена но основно това са били сармати. Идването на хуните в края на IV век раздвижва тези племена, но не ги унищожава, защото е невъзможно да се унищожи населението на четвърт Европа. Безспорно, част от тези племена слизат надолу, към по-сигурните земи на юг от Дунава. По същия път надолу след два века тръгват и протославяните и прабългарите, които в началото трудно са отличавани от сарматите и са обозначавани до средновековието като “скити” или население дошло от “скитските предели”.

В същност, проблемът с езиковия (и териториален!) контакт между албанския и румънския възниква, защото езикът на съвременните българи съзнателно е елиминиран от посочения албано-румънски “езиков контакт”. В действителност, общи думи с древен архаичен произход има не само в албанския и румънския езици, но също и в българския. Това се вижда от следната таблица.

Румънска дума

Превод на български

Източник

Забележка:

abur

Пара, изпарение

Hasdeu,

На албански avull (пара). Dacian: *abhula. PIE: *h2ep-h3n.-lo

ademeni

изкусявам

Hasdeu

На унгарски: adomány-подарък

adomány

Подобен, същи

Hasdeu

Възможен славянски произход от думата “видим”

Acăţa (agăţa- съвр. форма)

Окачвам, хващам, залавям

Russu

Алтернативна етимология: от латински accaptiāre. Сравни българското окачвам.

aghiuţă

дявол

Hasdeu

Обратно на гръцкото άγιοσ – светия.

ală

Чудовище, което създава бури

Hasdeu

Алтернативна етимология от българската дума “хала”.

ameţi

Да зашеметя, да се зашеметя

Russu

Алтернативна етимология от латинското *ammatteāre (налагам със сопа).

amurg

Здрач, полумрак

Russu

Виж българското murg (мургав) по-долу.

argea

Домашен стан или част от него

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

--

Argeş

Название на голяма река

Hasdeu

--

baci

(главен) овчар

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

На български “бачия” – мандра.

baligă

Оборски тор, наторявам

Russu (Alb.)

Сравни албанското bajgë със същото значение. Българско име Балик, топоним Балчик ?

baltă

Вир, локва, блато,

Russu (Alb.)

Сравни албанското baltë (тиня, кал, почва) и българското “блато”. Славянското "блато" се смята за балканизъм.

bară

Блато, мочурище, тресавище

Hasdeu

Сравни българското “бара”- дол, река. Среща се и в Сърбия.

barză

щъркел

Hasdeu, Russu, Vraciu, Olteanu

Сравни албанското barth, женски род bardhë (бял). В Странджа се среща българското женско име Бърза. Сравни с авестийското berez –бял, висок (от тук бреза, брези биволи).

bască

Шапка, барета, кепе

Hasdeu, Russu (Alb.)

--

bălaur
balaur

Дракон, чудовище

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

Сравни албанското bollë - змия и сръбското blavor -слепок (Anguis fragilis). Братът на цар Иван Асен се е казвал Балаур.

băga

Вкарвам, пъхвам, мушвам

Russu

Алтернативна етимология: латинското bīgāre(???) и българското “пъхвам”

băiat

момче

Russu

--

bălan

Русокос човек

Hasdeu

Алтернативна етимология: славянското “бял”.

beregată

Гърло, ларинкс

Russu

Сравни сръбското berikat (?)

bîrsă

Парче дърво или желязо, което закрепва лемежа на плуга

NODEX[2]

Сравни албанското vërz (ренде), словенското brdce (дървен прът с рибарска мрежа), моравското brdce (дървена клечка поставена напречна на теглича на кола), българското бърдо (две дървени дъски, закрепващи нищелките на домашен стан).

bordei

Къща, полузаровена или напълно заровена в земята - землянка

Hasdeu, Russu

Сравни българското бордей, бордел – землянка, полуземлянка. Някои смятат тази дума за френска.

bortă

Дупка, отвор, пътека под арка

Hasdeu

Сравни украинското bort.

brad
(по-стара форма*bradzŭ)

Ела, бор, иглолистно дърво

Hasdeu, Russu (Alb.), Olteanu

Сравни арбанското bradh или bredh със същото значение.

brînduşă

минзухар

Russu

Сравни българското brenduška и сръбското brnduša.

brînză

сирене

Hasdeu, Russu, Vraciu

Сравни немското Brinsenkäse – сирене и славянското брынза[3] – сирене. На български “да се обрензам” – да се изцапам.

brîu

Колан, кръст

Russu (Alb.)

Сравни албанското bres или brezi. Сравни с българското "да обрамча", в което има назалност.

brusture

Бодил, бодливо растение

Russu (Alb.)

-

bucura (глагол),
bucuros (прилаг.)

Радостен, радвам се

Russu (Alb.)

Сравни албанското bukurosh (приятен, хубав).

buiestru

Крачка, ход, скорост

Russu

--

bunget

Гъсталак, непроходима гора

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

Сравни албанското bunk.

burtă

Корем, стомах

Russu

Сравни албанското barku (същото значение).

Butură, butuc

Дънер, пън, дървен крак

Russu

На унгарски butuk. Алтернативна етимология: българското вътор (пън, дънер), бутурясам (удрям с дърво) и бутурник (дървена стрела). На кумански бутак = клон.

buză

устна

Russu (Alb.)

На албански buzë (същото значение). Подобно е и българското “буза”, но със изместване на значението.

(Video) Балканските езици като еманация на етно-културната общност на Балканите (типология на глагола)

caier

Снопче от вълна, кичур коса

Russu

Сравни с българското “кичур”.

caţă

гега

Russu

Виж по-горе Acăţа

căciulă

Висока шапка без периферия, качулка

Russu (Alb.)

Cравни с албанското kësul'ë и с българското качулка.

căpuşă

кърлеж

Russu (Alb.)

Cравни албанското këpush и българското капуш – бълха, въшка. Не е ли турцизъм?

căpută

Пищял на крака, обувки

Russu (Alb.)

Cравни албанското këputsë; Алтернативна етимология: славянското копито, от където идва румънското kopyto (копито) и унгарското kapta.

cătun

селце

Russu (Alb

Cравни албанското katund (село), българското и сръбско катун (лятно пасище, временно поселище). Думата има ирански произход, от кат, кант, кент = град, къща, етаж (самарканд, ташкент и тн.).

cioară

Гарван, врана

Hasdeu, Vraciu

Cравни албанското sorrë (същото значение).

cioc

Човка, клюн

Hasdeu, Vraciu

Cравни българското “човка” и албанското çok (чук), дума с прабългарски произход.

ciocîrlie

чучулига

Hasdeu

Сравни с българското чучулига. Смята се за производно на по-горната дума cioc. На български има и подобна дума “чучур”.

cîrlan

Наскоро отбито агне, жребче, козле

Russu

--

cîrlig

кука

Russu

Сравни с българското кърлиг (?).

codru

Широка, стара гора

Hasdeu, Vraciu

--

copac

дърво

Russu (Alb.)

Cравни албанското kopaç (?) и българското "сопа".

copil

дете

Russu

Сравни албанското kopil и българското и сръбско копеле (извънбрачно дете). Не е ли турцизъм?

creţ

къдрав

Russu

Сравни с българското къдрав.

cruţa

Да пощадя, да простя

Russu (Alb.)

cujbă

Тринога, използвана за окачване на котела над огъня

Hasdeu

culbec (вариант: cubelc)

Охлюв, шомбъл

Hasdeu

Сравни с българското регионално шомбъл(охлюв)

curma

Да вържа въже, да отрежа, да спра

Russu (Alb.)

Cравни албанското kurmue.и българското "кормувам".

curpăn

Лоза, четал

Russu (Alb.)

Cравни албанското kurpen (?). Има и български топоним Чирпан с неясно значение.

cursă

Примка, клопка, капан

Russu (Alb.), Olteanu

Cравни албанското kurth (със същото значение) и българското клюп (със същото значение).

custură

Нож, острие

Russu

Сравни с българското костура – малко ножче. Възможна етимология: румънското cuţit (нож) + суфикса tură.

daş

овен

Russu (Alb.)

Сравни с албанското: dash (със същото значение).

deretica

Събирам, подреждам

Russu

Aтернативна етимология: латинското de-radicare

descăţa

откачвам

Russu

des-căţa, des-преставка, за căţa виж по-горе

descurca

Разнищвам, размотавам

Russu

Aнтоним от încurca, виж по-долу

desghina (съвременно dezbina)

Разделям, отделям

Russu

--

dezbăra

Да счупя поради лош навик

Russu

--

doină

Название на румънска лирическа народна песен

Hasdeu, Vraciu

Cравни с латвийското и литовското daina – песен, традиционна форма на балтийска музика и поезия.

don

?

Hasdeu

Река, вода ? Това е сигурна алано-сарматска дума

dop

Тапа, запушалка

Russu

Cравни саксонското dop и българското тапа (заемка).

droaie

Тълпа, множество

Russu

Cравни албанското droe или droje (shyness от тълпата).

dulău

Куче от вида мастиф

Hasdeu, Vraciu

Aлтернавина етимология: полското dolow или dolaw.

fărîmă

Троха, частица от нещо

Russu (Alb.)

Cравни албанското thërrime (със същото значение) и българското крусец - бучка.

gard

Ограда, стобор

Russu (Alb.)

Cравни албанското gardh (със същото значение) и старобългарското градъ - ограда.

gata

Готов, свършен

Russu (Alb.)

Cравни албанското gati (със същото значение) и българското готов.

gălbează

Russu (Alb.)

Cравни албанското gëlbazë, këlbazë храчка. Подобното българско храчка стои по-далеч.

genune

Бездна, пропас

Hasdeu, Russu

Aлтернативна етимология: латинското gyro, gyronis. Българското геена огненая ?

gheară

Нокът на животно

Russu

Aлтернативна етимология: 1. Латинското *ung(u)laris*înghiareîn ghiare (във неговите нокти); 2. Румънското unghioară (нокът на малък пръст) → înghiară. Сравни албанското dorë" (ръка, сграбчвам, песник, китка на ръка, шепа, длан), darë (щипки, пинсетиs), çjerr (нокти, раздирам, дращя, късам).

ghes

Остен

Russu

--

(Video) Иван Г. Илиев: Език, народ, религия и самоопределяне в балкански контекст (Лекция по балканистика)

ghimpe

Шип, трън, бодил

Russu (Alb.)

Cравни албанското gjëmp, gjemb (със същото значение).

ghiob

Каца за сирене

Hasdeu

Cравни унгарското döböny (?).

ghionoaie

кълвач

Russu (Alb.)

Cравни албанското gjon (нощна птица).

ghiont

Бутам с лакът, смушквам

Russu

ghiuj

старец

Hasdeu, Vraciu

Cравни албанското gjysh (дядо).

gîde

палач

Hasdeu

--

gîdel

?

Hasdeu

gordin

Румънски цар на виното

--

gorun

Вид дъб

Russu

Aтернативна етимология: българското горун (със същото значение).

grapă

Брана, грапа

Russu (Alb.)

Cравни албанското gërepë (кука на рибарска въдица) и българското грапа - брана

gresiе

Брус, точило, камък-пясъчник

Russu (Alb.)

Cравни българското брус и албанското gëresë (?).

groapă

Дупка, ямка

Russu (Alb.)

Cравни албанското gropë (със същото значение).

grui

Купчинка, купа, хребет

Russu

Сравни с българското хребет. Алтернативна етимология: латинското grunnium.

grumaz

врат

Russu (Alb.), NODEX

Cравни албанското gurmaz или gërmaz (гърло) и българското гърло.

grunz

Бучка от нещо чупливо, крусец

Russu (Alb.)

Cравни българското крусец (бучка сол, захар) и албанското grundë (?) и българското грудка.

gudura

Любезнича, подмазвам се

Russu

Cравни българското гъдел, гъделичкам и албанското gudulis (прегръщам, гъделичкам) и румънското gâdila" (гъделичкам) и английското cuddle(гъделичкам)

guşă

Гуша на човек, птица

Russu (Alb.)

Cравни българското гуша, сръбското гуша (гърло) и албанското gushë (гуша, гръклян). Алтернативна етимология: латинското geusiae, от тук английското Goiter- гуша).

hojma

Непрекъснато, продължително

Hasdeu, Vraciu

Aлтернативна етимология: украинското hožma.

iazmă

Грозен и противен дух, призрак

Hasdeu

---

iele

В митологията – облечено в бяло момиче, изкусяващо мъжете с песни и танци

Hasdeu

Cравни българското вила, самовила (със същото значение), сръбското vile (нимфа). Алтернативна етимология: от румънското ele (женски род на местоимението “те”).

înghina (съвременно румънско îmbina).

Събирам, сглобявам

Russu

--

îngurzi

Бръчка, сбръчквам

Russu

--

înseila

Шия, шев, бод

Russu

Съвременна форма însăila; сравни със българското шия, сръбското šiti (шия).

întrema

Да се съвзема, да оздравея

Russu

---

leagăn

Люлка, люлея се

Aлтернативна етимология: от латинското *liginare от ligare (да свържа).

lepăda

Падам, събличам

Russu

Сравни българското и сръбско пада, опада. Алтернативна етимология: латинското lapidare- хвърлям камъни.

lespede

Каменна плоча

Russu

---

leşina

Отслабвам, изнемощявам

Russu

От българското леш – мърша, труп.

mal

бряг

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

Cравни албанското mal (планина) и българското Мальовица (връх в Рила, 2729 м), Малешска планина в Източна Македония.

maldac

Наръч дърва, сено и др.

Hasdeu

Aлтернативна етимология: гръцкото mandakis.

mazăre

грах

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu, Olteanu

Cравни албанското modhë и modhullë.

măceş

шипка

Russu

---

mădări

Глезя, развалям характера на дете

Russu

---

măgură

Хълм, височина

Russu (Alb.)

Cравни албанското magulë със същото значение. Алтернативна етимология: българското могила.

mălai

Брашно от просо

Hasdeu

След като просото е заменено от царевица, тази дума променя значението си на царевично брашно.

mămăligă

Каша от царевично брашно

Hasdeu

В България се употребява турската дума качамак.

mătură

метла

Russu (Alb.)

Сравни с българското и сръбско метла. Трансформация Р-Л.

Mehadia

Румънски топоним

Hasdeu

melc

охлюв

Hasdeu, Russu, Vraciu

---

mieru

синкав

Russu

--

mire

младоженец

(Video) Българи в Аржентина ІІ: Буенос Айрес и Берисо

Hasdeu, Russu, Vraciu

Cравни албанското mirë (хубав, приятен). Сравни с българското "мил", Р-Л трансформация.

mistreţ

глиган

Russu

Aлбанското: mistrec (заядливо дете). Aлтернативна етимология: латинското mixticius.

mişc

Движа се, шавам

Russu

---

mînz

жребче

Russu (Alb.)

Cравни албанското mëz (със същото значение). Приема се, че тракийската дума ΜΕΖΗΝΑΙ (mezēnai), написана с гръцки букви върху Дуванлийския (България) златен пръстен означава “конник”. Прото-индоевропейският корен *mend(i) –вероятно означава кон. Cравни с италианското manzo (говедо, говеждо месо, кормувам) и българското манджа – ядене.

morman

Купа, купчина

Russu

--

mosoc

Голямо овчарско куче

Hasdeu

--

moş

старец

Russu (Alb.)

Сравни албанското moshë (възраст).

moţ

Кичур, китка

Hasdeu

--

mugure

пъпка

Russu (Alb.)

Cравни албанското mugull

munună

Хребет, връх на хълм

Russu

--

murg

Тъмнокафяв (за животно, кон)

Russu (Alb.)

Cравни албанското murg (калугер) и българското мургав – тъмен, получерен, Мургаш – тъмен връх .

muşat

Красив, хубав

Russu

---

năpîrcă

Гущер без крайници

Russu (Alb.)

Cравни албанското nepërkë, nëpërkë (пепелянка).

năsărîmbă

Лудория, шега, пакост

Hasdeu

---

niţel

Малчо, малчуган

Russu

--

noian

Множество, камара, купчина

Russu

--

ortoman

Богат (за овчар); хубав (за разбойник); бърз (за кон)

Russu

--

păstaie

Пашкул, чушка, шушулка

Russu (Alb.)

Cравни албанското pistaë, bishtajë (фасул) и българското пашкул.

păstra

Пазя, съхранявам

Russu

Алтернативна етимология: българското пастря. В България обаче тази дума се счита (погрешно ?) за старогръцка заемка.

pînză

Плат, лен, дреха

Russu

---

pîrîu

Ручей, поток

Russu (Alb.)

Cравни с албанското përrua (поток, рекичка); може да се свърже с румънското rîu (река, дол) от латинското rivus- река.

prunc

Малко дете, хлапе

Russu

Алтернативна етимология: латинското puerunculus.

pururea

Винаги, всякога

Russu (Alb.)

Aлтернативна етимология: от латинското purus

raţă

патица

Hasdeu, Vraciu

Cравни албанското rosë (със същото значение).

ravac

Вино или мъст

Hasdeu

răbda

Понасям, издържам

Russu

reazem

Подкрепям, поддържам

Russu

ridica

Издигам, качвам

Russu

Aлтернативна етимология: латинското eradicare (да изкореня).

rînză

Вкаменен стомах, стомашни болки

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

Cравни албанското rrëndës (сирище)

sarbăd
(днес searbăd)

Блудкав, безвкусен

Russu (Alb.), Olteanu

Cравни албанското tharbët (?). Сравни българското сърбам.

Sarmisegetuza

Румънски топоним

Hasdeu

scăpăra

Да ударя кремък, да запаля огън

Russu (Alb.)

scrum

пепел

Russu (Alb.)

Cравни албанското shkrum, shkrump (същото значение) и българското сгур, сгурия.

scula

Да се събудя, да стана

Russu (Alb.)

scurma

Стържа, копая (с нокти)

Russu

sîmbure

Яма, ядка на плод

Russu (Alb.),

Cравни албанското sumbull или thumbull (?) и българското шомбъл (охлюв).

spînz

Кукуряка, чемерика

Russu (Alb.)

stăpîn

Владетел, собственик

Hasdeu, Vraciu

Алтернативна етимология: прабългарското стопан (стопанин)

strănut

кихам

Russu

Алтернативна етимология: от латинското sternutare.

stejar

дъб

Hasdeu, Vraciu

Алтернативна етимология: българското стожер.

steregie

Сажди в комин

Russu

sterp

Ялов, безплоден

Russu (Alb.)

Aлбанското shterp има същото значение.

(Video) Международна юбилейна конференция на ИБЕ 2022 (ГЛАВНА СЕСИЯ) 16 май 2022

stînă

Кошара за овце

Hasdeu, Vraciu, NODEX

Сравни българското стан - лагер, бивак, жилище

străghiată

буря

Russu

Сравни албанското shtrëngatë (същото значение).

strepede

Ларва, живееща в плод

Russu (Alb.)

Cравни албанското shtrep (?). Алтернативна етимология: българското скрипя.

strugure

грозде

Russu, NODEX

strungă

Място за доене на овце, тясно място за минаване, каньон

Russu (Alb.), NODEX

Cравни албанското shtrungë (?). Алтернативна етимология: прабългарското струнга, стърга (със същото значение).

sugruma

Задушавам, удушавам

Russu

От sub (под, отдолу) и grumaz (гърло).

suguşa

Задушавам, удушавам

Russu

От sub (под, отдолу) и guşă (гуша).

şale

Бедро, хълбок

Russu (Alb.)

Aлтернативна етимология: латинското sella (?).

şiră

гръбнак

Hasdeu, Russu

--

şopîrlă

гущер

Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

--

şoric

Свинска кожа

Russu

Шорич ???

şut

безрог

Russu (Alb.)

Aлбансокто: shyt (със същото значение). Българското шут ?

tare

Твърд, корав

Russu

Сравни старобългарското туги (със същото значение).-

traistă

торба

Hasdeu

Cравни албанското trastë, trajstë, cъщо румънския синоним straiţă и албанското strajcë. Сравни западнобългарското вретище(чувал, дреха от груб плат)

tulei

Мустаци, бакембарди

Hasdeu

ţap

козел

Russu (Alb.)

Aлбанското: cap (дива коза, козел). Алтернативна етимология: южнославянското и украинското цап – козел.

ţarc

Перо, кошара за животни

Russu (Alb.), Olteanu

Сравни албанското cark или thark (?).

ţarină

страна

Russu

Алтернативна етимология: славянското страна.

ţăruş

кол

Russu

--

ţîmburuş
(днес ţumburuş)

Малка издатина, обикновено закръглена

Olteanu

Cравни албанското thumbullë (?) и румънското sâmbure.

ţurcă

Традиционна румънска игра

Hasdeu

---

undrea

Игла за шиене

Russu

Днешна форма: andrea. Алтернативна етимология: игла (носово “и”; преход Р-Л)

urca

Качвам се

Russu

--

urcior

грозотия

Russu

--

urdă

Домашно сирене

Hasdeu, Russu, Vraciu

urdoare

гурла

Russu

Алтернативна етимология: българското гурла

vatră

Домашно огнище, дом

Hasdeu, Russu (cf. Alb. vatre), Vraciu

Българското и сръбско ватра - топлина

vătăma

Да раня, да увредя

Russu

Алтернативна етимология: латинското victimare

vătui

Едногодишно животно, яре, шиле, козле

Russu (Alb.)

Cравни латинското vituleus, vitulus, vitellus (теле)

viezure
(архаична форма viedzure)

Язовец, борсук

Russu (Alb.), Olteanu

Cравни албанското vjedhullë (крадец от глагола vjeth, крада).

viscol

Фъртуна, снежна буря

Russu

---

zară, Zăr (днес zer)

Суроватка, цвик

Russu

Cравни албанското dhallë, и румънското zăr, zer по-долу. Сравни с българското сир, сирене, суроватка.

zburda

Подскачам, изправям се на краката си

Russu

Алтернативна етимология: българското изпружвам (изпружвам краката си).

zestre

Сватбен подарък, зестра

Russu

Алтернативна етимология: българското зестра.

zgardă

Огърле, яка

Russu(Alb.)

Cравни албанското shkardhë

zgîria

дращя

Russu (Alb.?)

Алтернативна етимология: българско (прабългарско): жига – белег от жигосване.(прабългарско жигара ?)

zgîrma

дращя

Russu

Виж по-горе за zgîria.

zîmbru, zâmbru

Иглолистно дърво

Hasdeu, Vraciu

---

zîrnă, zârnă

Черно кучешко грозде

Hasdeu

Алтернативна етимология: от славянското зърно.

Както се вижда от таблицата, т.н. група от архаични думи, характерни за румънския и албански езици всъщност е характерна и за българския език. Нещо повече, много от тези думи (zestre - зестра; zburda - изпружвам; zăr (zer) - суроватка; vatră - ватра, топлина; strungă - струнга, стърга; stejar - стожер; stăpîn - стопан; sarbăd - сърбам; murg - мургав, черен; păstaie - пашкул; кzgîria - жегвам, жига, и мн.др.) са запазени в най-широка степен именно в българския. Много от българските съответствия на тези думи имат ясно ирански произход, т.е може да са наследство от прабългарите и други сарматски народи.

Горният извод обаче важи не само за общия запас от архаични думи в БЕС. По-общо, от всички балкански езици, най-много общи особености имат българския, албанския и румънския. Финландският езиковед Jouko Lindstedt (2000 г.) въвежда количествена мярка, т.н. “балканизиращ фактор”, описваща степента на притежание на общите балкански признаци и изчислява, че “македонския диалект” нaбългарския език има най-висок “балканизиращ фактор” около 12.0. С други думи, най-висок "балканизиращ фактор", съответно, най-силно "балканизиращо" влияние върху останалите балкански езици има българския език! И наистина, първите четири от посочените по-горе най-важни особености на БЕС са характерни единствено или главно за него! Именно в българския език трябва да се търсят причините за появата на БЕС.

Тази научна истина обаче не се взема пред вид от съвременните балкански езиковеди, за което пречи не толкова местния патриотизъм, колкото неправилното възприемане на българския език като "първоначално чисто славянски, но в късното средновековие претърпял отклонение под влияние на османо-турците". В действителност, в българския език няма и следа от аглутинативния, свръхпадежен език на сибирските тюрки и късните османо-турци. Първоначалният език на българите, прабългарския, се е говорил в продължание на няколко века на територията на днешна България, Македония, Румъния и Албания, т.е. точно там, където почти по същото време започва да се формира БЕС!! Нещо повече, в България иранският език на прабългарите не е изчезнал в годините на християнизирането (края на IX-ти век), а се е говорил или отделни негови думи, лични имена, фрази и др. са употребявани още няколко века. По време на отслабване на славянизиращата роля на църквата (византийското и турско владичество), тези "простонародни" елементи на българския език, "развалящи словото божие", както е казал патриарх Евтимий, са избуяли и са оформили вида на средновековния говорим български. Следователно, може да се твърди обосновано, че езикът, послужил като еталон за формиране на БЕС може да бъде езикът на най-ранните ирано-българи и другите сродни с тях народи, заселили се по Балканския полуостров.

References

Top Articles
Latest Posts
Article information

Author: Msgr. Refugio Daniel

Last Updated: 29/09/2023

Views: 5293

Rating: 4.3 / 5 (74 voted)

Reviews: 81% of readers found this page helpful

Author information

Name: Msgr. Refugio Daniel

Birthday: 1999-09-15

Address: 8416 Beatty Center, Derekfort, VA 72092-0500

Phone: +6838967160603

Job: Mining Executive

Hobby: Woodworking, Knitting, Fishing, Coffee roasting, Kayaking, Horseback riding, Kite flying

Introduction: My name is Msgr. Refugio Daniel, I am a fine, precious, encouraging, calm, glamorous, vivacious, friendly person who loves writing and wants to share my knowledge and understanding with you.